Сенки танцуват по лицето ти, докато вървиш по тъмната алея. Нощта е студена. Изтощена от работа, вървиш през индустриалната зона напът към вкъщи.

Изведнъж, сякаш от нищото, някой запушва устата ти. Крещиш, но звукът е заглушен от парцала, покриващ устата ти.

Опитваш се да се пребориш и тогава усещаш остра болка в задната част на главата ... всичко става черно.

Възвръщайки сетивата си, разбираш, че лежиш завързана на задната седалка на автомобил. Чуваш мъжа зад кормилото да мърмори нещо. Едва разбираш за какво говори, точно преди отново да изгубиш съзнание.

Събуждаш се ужасена. Изпълзяваш с усилие от твърдия каменен под, усещаш остра миризма, изпълнила стаята, и чуваш тиктакащ звук. „Къде съм ?„Когато очите ти привикват към тъмнината, забелязваш странно оформена торба за боклук, лежаща точно пред теб. Любопитството ти надделява и обръщаш торбата, осъзнавайки ужасено как една ръка се подава... “По дяволите! Трябва да се измъкна от тук!”

Изкачваш стълбите и за малко да се спънеш в кухненски таймер с надпис върху него: „Наслади се на последните си минути.“ Изглежда, че твоят похитител ти е дал още 15 минути преди да завърши започнатото...