Лондон, 21.12.1892 г. Пухкав сняг се сипе на парцали и създава романтично настроение, което много бързо бива помрачено от брутално убийство.

Срещате Уотсън на местопрестъплението. Вдовицата Мергер Джоунс е напълно съкрушена от убийството на съпруга си. При вида на кървавата сцена в кабинета на Джоунс ви побиват тръпки. Стаята е в пълен хаос – хич няма да е лесно да се разгадае убийството. Освен това с ужас забелязвате - Джоунс няма да бъде последната жертва... Убиецът е оставил предупреждение!!! Когато Уотсън идва при вас, за да ви разкаже за случая, внезапно Шерлок Холмс нахълтва в стаята. Без да ви обръща и капчица внимание, веднага се концентрира върху Уотсън.

„Взехте ли показания от вдовицата?“

„Да, взехме. Оказа се, че по време на убийството, кабинетът е бил заключен отвътре, г-жа Джоунс е успяла само да чуе и различи гласове и звуци. Информацията, която ни даде, се оказа много полезна и вероятно с нейна помощ ще успеем да възстановим последователността на престъплението.“

„Чудесно. А стигнахте ли до заключение кое е оръжието на убийството?“

„За съжаление не можем да бъдем сигурни с кое оръжие е убит Джоунс...“

Вдовицата плачеше тихо, но Шерлок игнорира нейното хълцане.

„Може би можете да задълбочите анализа на показанията, дадени от г-жа Джоунс... Взехте ли пръстови отпечатъци от възможните оръжия на убийството?“

„Да, от няколко.“ – измърмори Уотсън. „Но, Холмс, вие знаете, че анализът на пръстовите отпечатъци не е лесна задача...“

„Уотсън...такива анализи се правят от 100 години! Стига сте мрънкал! Имаме да спасяваме човешки живот. Погрижете се за оръжието на убийството, докато аз обмисля мотива.“

Сега Уотсън гледа към вас въпросително. „Можете ли да откриете с кое оръжие е убит Джоунс?“